Тя знаеше, че е безцветна,
непредизвикваща у никой страст,
освен всичко, сякаш бе безплътна
и крещяща, но без глас.
Озлобена, отчаяна, тъмна,
тя е кипяща неосъзната жена,
а мрачната ù тиха твърдост
затваря поредната бяла врата.
Какъв си ти?
Свенлив? Безчувствен?
Или просто си глупак? -
Завеща ù само болка и много досада.
Мрежа от формули и няма решения,
мъчно понася това,
в стени от незнания блъска се яростно,
както винаги, отново сама.
На стола във ъгъла
стои там излъгана
и с болка ругае света.
Дали ще обича?
Дали ще отрича?
Ще изгрее ли тази звезда?
Макар и обидена,
от думи замаяна,
вдига отново глава,
напред продължава,
без бой не се дава -
напук на таз самота...
© Радост Вълчева Todos los derechos reservados