Ти едва ли знаеш какво е да боли така,
от безнадеждност да не си намираш място.
Едва ли знаеш колко ми тежи, когато,
щом тръгна си, не се опитваш да ме спреш.
Когато слушам между думите ти... да открия знак,
а ни вопъл не долавям пак.
Когото се усмихнеш,
как неловко премаляла,
не намирам за отчаянието си праг.
Вече не ща да вървя по твоите друми,
аз много време за теб отделих.
Дълго чаках само за няколко думи, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse