patenceto (Надя Георгиева)
185 614
14 mar 2010, 22:31

Безнадеждност 

  Poesía
901 0 8

 

Ти едва ли знаеш какво е да боли така,
от безнадеждност да не си намираш място.
Едва ли знаеш колко ми тежи, когато,
щом тръгна си, не се опитваш да ме спреш.

Когато слушам между думите ти... да открия знак,
а ни вопъл не долавям пак.
Когото се усмихнеш,
как неловко премаляла,
не намирам за отчаянието си праг.

Вече не ща да вървя по твоите друми,
аз много време за теб отделих.
Дълго чаках само за няколко думи,
но сама на себе си самота посветих.

Знам, Господ с теб ме наказва,
за онзи, който нараних преди.
След теб от мене нищо не остана,
усещам единствено, че ме боли.

Затова...
Не ща никога вече да ме поглеждаш...
Видиш ли ме, извръщай поглед встрани.
Забрави името ми!
Никога не го изричай!
При мен не идвай вече,
от тази болка ме лиши!

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??