Няма я вече надеждата,
като че ли си отиде от мен.
Къде ли е вярата,
че ти ще се върнеш някой ден!
Безнадежност чувствам аз,
няма и капка любов.
Сама съм в този час,
безнадежден е моят живот.
Безнадежност рисува сърцето,
покрито с тъга и сълзи.
Тъжно и ранено небето
бленува за твоите очи.
Безнадежност носи душата,
самотата силно я прегръща.
Единствено и само тъгата,
загубената любов не връща.
© Иваничка Петкова Todos los derechos reservados