Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
16 jul 2018, 16:51

Стихия 

  Poesía » Otra
657 8 21

Небето мрачно

хапе ти сърцето

облаците мразят

синьото небе

слънцето се крие

уплашено и клето

безмилостна стихия

всеки миг расте.

Вода и огън

истинска небесна лава

стоварва се

завлича, пали и руши 

дали и Бог

потънал е в забрава

не вижда как на Кръст

кървят съдби.

Сълзи на старци

хапят им лицата

очите ужасени

свиден дом се срутва

тинята поглъща

надеждата последна

палачът безпощаден

столчето избутва.

 

Юли, 2018г

Варна, Гавраил

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "… дали и Бог
    потънал е в забрава
    не вижда как на Кръст
    кървят съдби." - Емоционално, силно, поетично, красиво и същевременно много тъжно! Много ми хареса, видях, че е от месец юли, а чак сега го прочетох...Благодаря за въздействието, Гавраиле! Очаквам преоткриването на реалността в светлина и топлина покрай Новата 2019 година! И много, много любов!
  • Впечатляващо.
  • Мило,силно,затрогващо! Стискащо сърцата,гърлото ,юмруците!Поздравление!
  • Ели,наричаме я неодушевена природа.Така си мислим ние.Всъщност всичко е живо и има разум.Само изявите му са различни а ние човеците като егоцентрици се правим че не ги забелязваме.
  • Много образно си предал пълната безпомщност на човека пред стихиите на величествената Природа.
    Да бъдем признателни и да благодарим, когато е спокойствие и хармония навън и вътре в нас! –
    Това е внушението на подтекста, Гавраиле!
  • Благодаря ти,Албена.Нека е спокоен неделният ти ден!
  • Разтърси ме стихът ти,Гавраиле! Представих си го... Почувствах...
  • Иржи,благодаря за стиха.Знаеш че винаги предпочитаната от мен форма за коментар е тази.А що се отнася за"стихията"тя е извън нас и в нас.За това толкова позната и непозната.
  • Природната стихия е страшна и жестока,а също и не може да се спре!
    По пътя си помита сътвореното в живота.Защо?Не казва.Да разбере и Бог не ще!
    Стихията в душата ни е неразбрана и не по-малко разрушителна...
    До вчера бил си стожер,ствол,дълбоко хванат,а днес те "мачкат"силни въпросителни..
    От думи,казани болят и мозък и сърцето.Измъчваш се къде си сбъркал?...
    Любимите неща не ти се вършат,за което,светът потъва!Сякаш не е съществувал....
    Необичайно го поместих тоя стих,Гавраиле,за да ми стигне коментарното поле.
  • Силви,това беше един емоционален взрив.Благодаря за разбирането.
    Юри,винаги има нещо скрито в душите ни.
    Георги,стихия,необузданост но и мъка.
    Ангел Милев,благодаря за оценката.
    Милко,сигурно си прав.Едва ли можем да бъдем съдници.
    Дочка,благодаря за силната емоционалност на коментара ти.
    Василка,понякога сме напълно безпомощни.Можем само да пишем.
    Светла,ако това съм постигнал значи целта е достигната.
    Надежда,силно като емоциите в твоите стихове.
    Пепи,апокапсиса понякога и ние го предизвикваме.
    Нина,природата винаги ни напомня че не бива да се самозабравяме.
    Ангеле,благодаря ти Приятелю!
  • Много силно и въздействащо стихотворение Приятелю!Много силно!!!
  • Въздействащо....няма спасение срещу природата...?!
  • Като апокалипсис е! Поздравления за предадените емоции, Гавраил!
  • Силно!
  • Много въздействащо...
  • Няма спасение. Харесах!
  • Емоционална образност, стихиен заряд, живи емоции.Отива в Любими, Гавраиле!
  • Много е силно и хубаво!
  • Стихия... Хубаво...
  • От къде тази стихия в душата ти Гавраиле?! Много е силна!
  • Наистина е стихийно стихотворението ти, Гавраил! Картините се сменят и подкосяват.
Propuestas
: ??:??