"Отекват ми стъпките в празните ходници,
течения призрачно вият...
Далече е утрото.В каменни бойници,
настръхнало вятърът свири..."
М. Милева
Студено е и тъжно в този замък,
злокобно вие вятърът на прага,
и мъртво е сърцето, като камък
обвит със скреж, пълзи унила влага
по ъглите, а бледната кралица
завинаги обречена да чака
несбъднатия порив на девица, ...