Безоките очи в небето

illusion (Мая)
21 42

9 sept 2008, 16:26

Poesía

1009 0 5

Безоките очи в небето

Сълзите ми боляха,

когато гледах този

свят, захлупен с глупост

и безумие, със алчност

и изкуствен глад.

Там хората не бяха

братя, не бяха нито

врагове, не мислеха и

не живяха. Не бяха

даже зверове...

Надеждата умря

последна, със нея

и страхът умря -

дори и Господ

ще погледнат да му

поискат още свят.

Децата им, сами в

страха си, пред

безнадеждната война

на уличните кръстопъти

сред тъй свирепата

тълпа, превръщаха се

във роботи, във безсърдечни

чудеса, отнемащи без

свян животи, ламтейки

жадно за властта.

Безоки в тях със жал

се взряха замислените

небеса, обърнаха се

и замряха преди

да рухнат над света.

Последните лъчи

изгряха.

22.08.08

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.