Обърках се, как много се обърках!
Перун ли ми е богът или Тангра?
В сърцето ми езичницата пърха,
макар християнка... Даже православна!
Морана дебне ме зад всеки ъгъл,
а Лада ме обвива със забвение.
Отпивам болка от дървесна гъба,
безпаметна се втурвам към безвремието.
А там ме чакат вили-самовили,
бръшлян и росен кимат отвисоко.
Змия през кръста пояс е увила.
Замаяна се лутам... Без посока... ...