Тръгвам си..
Така е редно…
След всички измълчани дни
и крещящи в самотност нощи…
След всичките измислени вини
и недадените им неискани прошки…
Те викам без глас… За последно…
вдигни очи и ме виж.
Вътре в мен погледни…
Там някъде още кървиш…
Там някъде още боли…
След всички демони и черни ями,
след всички бъдещи дни,
в миналото оковани…
След всички мъртвородени мечти
си тръгвам
безплътна…
свободна от рани!
© Ангелина Стойчева Todos los derechos reservados