От всяко връщане назад боли.
Не зная всъщност ти дали усети.
Дали съм аз, или пък ти?!
Сега е вече безпредметно...
Изтривах с опакото на ръката си
всичките дотук пресечни точки.
И нечетливите, неказани слова -
обръщах смисъла им все обратно.
А ти ми казваш, че не ти тежи?
Надявам се добре да си премислил.
Оттук нататък само ще крепя
останалото от торбата с истини...