безпътен

1 abr 2007, 22:28

Poesía

601 0 4

нима е гордост разума да слушаш
нима е чест сърцето да не чуваш
какво остана в мен сега
щом я няма любовта..
само тяло с неизвестен произход
и изпепелена душа
нима е грим това
забравих изхода навлязох във мрак
очи не трябват ми
не ще те виждам пак
вървя и погед празен ме обгръща
прегърна ме и махна със ръка ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

безпътен

Искате да прочетете повече?

Propuestas