31 dic 2022, 18:06

Безпътица 

  Poesía » Odas y poemas
578 4 10
Обзела ме беше тъгата
след Нея в живот на земята.
Потиснат, почувствах умора
без нежна другарска опора.
Наслуки подирих спасение,
от лъч светлинка озарение.
И ето тогава съдбата
изпрати ми вест непозната,
че нейде високо – в Балкана,
край малка гориста поляна,
растяло дърво лековито,
с енергия мощна пропито. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

В дълбоките дебри планински балкански
градче възрожденско. Софроний Врачански...
Израсло дървото на място „Господното“.
Невиждано чудо гигантско в природата,
застанало гордо на страж пред „Разбойна“, ...
  507  11 
Propuestas
: ??:??