БЕЗПЪТИЕ
Разминават се пътища край мене,
щастие търся пред врати смълчани.
Вечер връщам се при стени студени.
Времето заспива във мен сковано.
Отдавна са празни хамбарите –
мишеловките зеят без мърша.
Пренесени в дар са дуварите,
срутени в пътя, тихо завършват.
© Мимо Николов Todos los derechos reservados