*Безпътна*

Разписвам се, но този път хартията е празна
и сякаш огледало е, и ме следи.
Такива спомени безбройно много пазя,
но никога така не ме боли,
както ме боли сега и се разкъсвам
от напиращи бръсначи - моите сълзи.
Вчера беше тук, а днес си тръгна.
Пак изгубих твоите следи.
Но ми писна все безпътна да се скитам.
Да умирам при сбогуването всеки път.
Аз ли... аз ли съм сега безпътна?
Тишината ме убива с тихия си звук.
Пиша ли, не пиша ли? Боли ме,
а сърцето ми мелодията своя пак крещи.
Че това, което е, сърце ли е, кажи ми?
Не, не е. Отдавна се разби...
Но защо тогава тишината го прорязва
и последният от тебе тъжен звук?
"Сбогом... Аз не ще те вече пазя"
Ти не ще, но аз ще бъда вечно тук...
сякаш съм без тебе някаква прашинка,
а вятърът е толкова жесток.
И без теб към нищото отлитам...
Всъщност аз съм нищо без любов.


Посветено