MacTukaTa (Камен Тодоров)
40 9
14 sept 2010, 13:33  

Безпътна надежда 

  Poesía » Civil
676 1 4

БЕЗПЪТНА  НАДЕЖДА

 

 

Сред народа тлее жлъчната проказа,

като хладен нож в сърцата тя се вряза.

За непросветеност и разврат

човек с човека става брат.

 

Обезвереност, отчуждение и гнет

царят сред нас навред.

Под красив хомот печелиме пари,

жени живеят от едните си гърди.

 

От панелна самота и скука

умът и волята ни се пропука.

Тъй стоим си тихо, безучастно,

ала днес е петък – да се пие е прекрасно.

 

Скоро ще настане ново време,

душевната борба гори във мене.

Всеки днес от мен е призован

да вложи мисъл в общия ни план.

 

Да спестим си ний духовната поквара –

нека светла нишка в нас прокара.

Каквото и утре да ни предстои,

нека го посрещнем с гордо вдигнати глави!

 

Дългът днес зове съдбата ни нелека,

да спасим човешкото в човека.

 

 

14.IX.2010
Камен Тодоров ©

© Камен Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??