Безразлична

3 may 2008, 15:03

Poesía

757 0 5

Навънка слънце грее,

а в душата моя - само

мрак.

Светът навънка - той се

смее, но аз намръщена

съм пак.

За мене слънцето не ще

изгрее и мракът ще обсеби

мойте дни.

И всичко цветно ще погуби

и бавно ще обсеби всичко

в мен.

И аз ще съм една марионетка

в ръцете на злокобната

съдба.

Но това не спира моята

мечта да бъда винаги

различна.

И на съдбата нагло да

се смея и да продължавам

да живея.

.............................................................

Дали животът е така

суров... или аз към него

безразлична!?...

24.03.2008 година

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

qisatsana (Стаси)

2008-06-08T21:48:32+03:00

ПРЕЛЕСТНО!!! Казах ти аз,че можеш да пишеш прекрасни стихове,тии...инатче!:D Ама ще ме слушкаш повече следващия път,Слънце.. :*:*:* Обичам те!
megity (Меглена Стефанова)

2008-06-06T13:48:58+03:00

Страхотно е!!!
димитрова (Лилия Нейкова)

2008-05-07T12:38:24+03:00

Мило Раче,толкова си мъничка да пишеш такива тежки стихове.Пиши,хубаво пишеш.
angelita (С обич от мен за вас)

2008-05-04T17:57:31+03:00

Ами едно БРАВО от мен за хубавия стих!!! Прегръщам те!
sweetlady87 (Ирена Цветанова)

2008-05-03T15:15:23+03:00

"Навънка слънце грее,а в душата моя - само мрак.Светът навънка - той се смее но аз намръщена съм пак" И аз така се чувствам от толкова много време... Прекрасно стихотворение, сякаш за мене писано