27 oct 2009, 19:25

Безсилие 

  Poesía » De amor
531 0 2

Да бъда твоя грешка е съдбата ми,

да плача нощем, денем ми е забранено.

И само в листа болката - изливам я...

тук единствено е позволено.

 

Минават дните, а във мен е все така.

Неделите са толкова болезнени...

Споменът възкръсва със тъга,

живее в мен, надвива... и безсилна съм.

 

И тази истина трябва да преглътна,

че сърцето ти принадлежи на НЕЯ.

Защо ме търсиш, нали било престъпно...

изпиваш всяка сила... за живеене.

 

Но тръгвай... щом така решил си!

Дори болката безсилна е... догаря.

Вземи ми всичко, даже и сълзите ми...

Остави ми само... малко вяра!

© Ина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??