5 oct 2015, 17:54

Безсилие 

  Poesía » De amor
989 0 16
Оскъдна ти е роклята, умът не струва,
но погледът ми мъжки ме предава.
Ядосан съм, ужасно ми се псува,
че толкова на тебе се поддава.
На тази пуста суета безкрайна,
която дави ни без мяра, пречи!
На начинът, по който ме накара
да се почувствам... красотата нечия.
Като крещяща роза по ревера
на смокинга ми, като ярък блясък.
Като омайна песен ненамерена
в легенди за русалки скрити в пясъка... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??