Мълчание и шепа прах...
ята от ослепели бели птици -
забравили отдавна своя смях,
рисуващи душите си във щрихи...
... и черно-бели, мънички петна,
стичащи се по студените павета-
ограбена, нещастна красота,
прикрила се в одърпаната дреха...
Живееща във страх и във мъгла,
душата ми се сгуши в нищетата,
давеща се в черна тишина,
безсилно впила поглед в празнотата...