10 nov 2005, 19:22

БЕЗСИЛИЕ 

  Poesía
847 0 4

БЕЗСИЛИЕ

 

Понякога обичам самотата

като майка

и бързам да се сгуша

в нейното спокойствие,

а тя ме приласкава

и отпуска,

скрива ме от суетнята на деня.

От хорските одумки ме спасява.

 

Друг път я мразя като мащеха,

която в своята прегръдка

ме души

и цялото ми същество

се гърчи в болката.

Опитвам се да бягам,

но не мога.

Опитвам се да се събудя,

но не мога,

защото не сънувам.

2001 г.

Добрич

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Самотата е и свобода, но само този, който е сам знае какво е по време на празници, когато си болен, когато имаш нужда да споделиш ... Може да си сам, но важното е да не си самотен!
  • Всеки сам строи своя затвор - самотата е вид свобода -и сам прави своя избор!Безсилен си едва тогава когато нямаш право на избор.. а това сие кошмар.
  • Безсилие си е, като кошмар, от който няма събуждане, много точно и силно си го казал!
  • Хубаво е!
Propuestas
: ??:??