Безсилно

danda (Даниела)
358 1120

11 ago 2010, 9:28

Poesía » Otra

604 0 5

Отново съм сама сред пустошта от неми хора,

с наметала червени от безгрижно безразличие.

Клепачите ми съхнат. Буренясала умора

играе с инатливото ми тяло на привличане.

Захапала съм стръвно ножа между зъбите

и кървавите рани пълня със олово нажежено,

отдавна се сбогувах с всички мои бели гълъби,

отрано се нагърбих с грехове неопростени.

От гърч дъхът ми се разпада на бездомни атоми,

че няма глътка нежен въздух сред това бездушие,

в ръцете дълго недокосвани се лута само вятърът,

сърцето ми, заплашено от смърт, е станало послушно.

Сбогувам се от днес с въпросите излишни,

с неожънатия бунт на пулса ми нетраен,

завивам се с прозрачен шал от истини предишни -

така в безмълвие безсилно ще дочакам края.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.