23 may 2022, 19:28  

Безсилно ехо, замлъкнѝ! 

  Poesía » De amor
361 0 7
Попях, поплаках – лятна буря,
с гласа ми вятърът зловещ,
три дни що види прекатуря,
но ти, любов ще разбереш.
Дойде по пътища незнайни,
по тях си тръгна. Ето, на̀ .
Съ̀лзи остави – малки тайни...
Днес буря съм, а не жена.
Небето антрацит покрива,
в очите святка и вали.
Където стъпя, все коприва,
расте, а нежна бях. Дали? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

ПРЕБОЛЕДУВАНЕ НА МЪЛЧАНИЕТО
Дойдох да ти попея тихо –
за обичайните неща.
Врабчетата от студ се скриха
на топло в моята душа. ...
  993  10 
Propuestas
: ??:??