2 may 2012, 23:46

Безсловесни потоци 

  Poesía » De amor
845 0 2

В теб прониквам...

       и дълго телата допрени са,

нагнетени от страст,

                   от най-дива емоция!

Голи, драскащи котки,

                 от любов упоени сме!

И заглъхват въздишките

             в безсловесни потоци...

 

Споделен сън докрай!

                    Миг... и секва дъхът –

с преродената болка,

                 с оплоденото щастие!

Безтегловен,

отеква тръпен вик!... Тишина...

Само с теб сме в безкрая!

Сетен тласък... безгласни сме...

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??