19 may 2007, 12:33

Безсмислено 

  Poesía
1206 0 4
За какво се докосвахме
цяла вечност
под това краткотрайно небе?
За чия нереалност воювахме
със свойте демони
и с чуждите?
Пронизва ме това пробуждане.
А древното махало на часовника
разцепва стаята на две.
Безкомпромисно.
Неминуемо.
Протягам двете си ръце... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??