През рамо се сбогувахме (и от това болеше!).
Не помнехме подробности и щури лудории.
А времето със мрежата си спомени ловеше
и другиму раздаваше сърдечни дреболии.
Раздаваше и погледи, и трепети на смени
(сърца не се налагаше, а имаше ги много!).
Ранени, изоставени, разбити и студени -
такива ги описваше и ги следеше строго!
Не биваше от техните парчета да раздава -
и затова ги пазеше. Ревниво и безкрайно.
Подаваше на всекиму, каквото заслужава,
но бъркаше понякога. Невинно и случайно. ...