Безсмъртие

Измито вече е петното, изцапало
сърцето ми отдавна и трябва да
постигна нов живот, за да обикна
някого, да се зарадвам!

Пресъхнали са там реките от
извора на вечната тъгa и
грейнали са пак очите ми, на
пепел всичко е - в пещта.

Отишло си е злото без подкана -
от мен, да срещна любовта,
а колко нощи ми останаха
и колко още ще проспя.

Отишъл си е мракът, разпокъсан
от слънчевия лъч на утринта!
Ах, колко малко време имаме да
пропуснем шанса в нашата съдба.