Безсмъртие…

3 oct 2017, 18:04

Poesía » De amor

330 3 3

Безсмъртие…

Аз съм ЛЮБОВ... не си ли го разбрал?
caribiana

В триъгълната полоса летя –

една Любов родена във безвремие,

понякога съм топла и горя,

а друг път съм горчиво суеверие.

Разпъваш ме на хиляди страни,

със думи нараняваш мойта същност,

но ангелският пламък в мен блести,

а в него пазя скритата си мъдрост.

Пораснали са моите крила,

насън достигат вятърни простори,

тогава ме пресрещаш със душа

по старите написани закони.

И пак се скитаме като преди –

високи, боси, нежно оцветени,

преливаш се във мене със очи,

мечтите ни в безкрая са спасени.

Във утрото не помниш нито миг,

и само чувството без глас остава,

събуждаш се със остър светъл вик,

копнежа ти във дните оцелява.

Така ще е защото съм Любов,

и само в мен е скрита твойта вечност,

във звездния магичен благослов

ще преоткриеш общата безбрежност.

28.09.2017г.

Елица

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Melanie (Елица Георгиева)

2017-10-04T12:09:16+03:00

Давид, Веси, Влади, радвам се, че почувствахте с мен, приятели! И аз си го харесвам как излезе това стихо, затова го споделих! Усмихнат ден от мен!
Веси_Еси (Еси)

2017-10-04T08:11:46+03:00

Просто си го прибирам в любими. Великолепно е!
Papalisimo (Давид Иванов)

2017-10-04T07:07:31+03:00

Прекрасно! Браво, Ели! Ти си държиш все едно ниво и то е отлично...