Там бурите се вият в безжалостна игра.
Там тъмни вихри веят свирепо над снега.
Дърветата там стенат и плачат в тъмнина.
Вият, лутат се душите, в плен на вечността...
Загинали герои... Там, на Шипка под върха...
Студ слънцето закрива, обвива го в мъгла…
Там времето е спряло в забрава и тъга...
Днес облаците леко докосват се в снега.
Там слънцето изгряло искри от чистота.
Там сенките се стапят и чезнат в белота.
Сърцата ни там спират... Там скланяме глава,
за падналите мъртви, за нашата свобода...
Поклон!
3 март 2023 г.
© Райна Иванова Todos los derechos reservados