откъснато крило от лебед бял
откъсна се и пръсна с в безкрая
понесе го вълна, висока, страшна
в далечината виждаше се бряг...
колибка от листа и клонки
усмихнато градеше си сама
знаеше тя няколко икони,
но молеше се само на една
облаци нямаше, напук на този стих,
но слънце не изгряваше
далечен бе и този миг
акулите се чудеха, к`во ли пък е т'ва ...