31 ene 2020, 10:55  

Безстопанствено 

  Poesía » Civil
605 3 9
Тегнат жълтите гроздове, чакат ръка на грижовен стопанин,
доземи се превиват лозите и пъшкат кахърно.
Пуста къщата, чака стопанка чевръста по тъмно да стане,
в бял, кенарен месал хляб и сол да загърне.
А сред нивата ронят зърната си, жълти сълзи кукурузи,
овехтяло плашило, загръща се в дрипава риза.
Старец немощен мъката своя безсилно по пътя тътрузи.
Нажаленото слънце почти до нозете му слиза.
Няма песни жътварски и глъч и от мъка се пука земята,
крива круша завързва полека вдовишка шамия.
Скакалци на рояк, в стръвен глад ще опоскат до шушка житата,
недочакали сърп, ни жътварка, ни смях, в икиндия. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??