БЕЗСЪНИЦА
Безсъницата - птица полунощна,
разпери пак крилата си над мен.
И мисълта ми - блудница немощна,
покой не дава на духа смутен.
Къде си, Сънчо? И защо в горица
залута се, не чуваш моя вик?
Ти можеш да прогониш тази птица,
да ми попееш и приспиш за миг!
И да се впуснем с тебе в танц вълшебен,
да прелетиме царства във захлас...
Побързай, Сънчо, има още време!
Безсънно ме пробожда час сред час.
© Анка Келешева Todos los derechos reservados