Romantina (Румяна Славова)
68 326
24 jun 2014, 21:21

Безсъница 

  Poesía » Del paisaje
468 0 4

юни 2013 Румяна Славова 

 

Далечен морски бриз довя 

мирис на солени вълни; 

маслинови клонки разлюля; 

заигра се с дим 

на горяща цигара... 

Акорд на китара задрънча 

от среднощна серенада, 

а със нея и свирня на щурци. 

Полунощ... Звън на камбана... 

И мега-луна... 

Славей - замаян припя 

на романтичен влюбен - 

улавящ звездици искрящи 

от небосвода, за да ги дари 

на свойта красива изгора. 

Твърде подранил петел извести, 

че е време за любов, 

а не да се спи! 

Луната пее и тя... 

и носи се ухание 

на кичести рози през юни! 

Къдрав смях на щастлива девойка 

отлита във здрача. 

Развързан кучешки лай 

прогонва досадни безсъници. 

Баладата свърши... 

и тайни любовни зашептяха си двама! 

А луната, залюляна от бриза, 

сред бляскав, тъмен сатен, 

доволно заспива...

© Румяна Славова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря,Лори!Опитах се да пресъздам атмосферата,която усетих в една безсънна нощ в Италия.Радвам се,че си успяла да я почувстваш!
  • Охх стана ми толкова лятно, влюбено, красиво и щастливо!Представих си една лятна, любовна нощ... прекрасно!!!Поздрави!!Много красиво произведение!!
  • Благодаря,Sanvali!
    По истински случай...
  • Харесаха ми метафорите ти, Руми.

    "А луната, залюляна от бриза,
    сред бляскав, тъмен сатен,
    доволно заспива..."
Propuestas
: ??:??