Любовта ограбва сънищата.
А сънищата са заместени с реалност
като оазис в пустинята на дните.
Така очарователна е самотата,
таяща точно тази мъничка надежда –
оазисът във нея да откриеш,
но да заобичаш първо липсата му.
Нощта е тъкмо затова безсъница,
на всеки един самотник отредена –
една любов да има споделена.
© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados