Безсъници

31 ago 2007, 17:58

Poesía

677 0 19

Многогласна,
в нощта се загнездва накъсана рима.
Тъмновластна,
луната прогонва звездите безименни.
Шестострунно,
тъгата, пропита в плътта ми, извира,
празнодумно
узряла, във пулса ми блед резонира.
Ретроградно,
към другия край на нощта се обръща стрелката.
Звездопадно,
на птица самотна с гласа, шепне вятърът. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Безсъници

Искате да прочетете повече?

Propuestas