Slaveya (Славка)
116 874
17 ene 2009, 17:43

Безсъние 

  Poesía » Otra
504 0 8
Като шумни стъпки
в ума ми
тревогите
прокарваха си път
и дълго увещавах
аз съня си
в тази нощ
да бъде с мен,
до сутринта.

Но сякаш някаква шега
и тази нощ
сънят си правеше с мен
и той не пожела
да се присъедини
към мен.

А те, тревогите,
като обезумели
играеха
среднощен танц на лудостта,
а аз
не спирах да се моля
покой да дойде
в тази тъмнина.

И сутринта
молитвите ми беше чула
и заедно с деня
дойде със своята светлина.
Спаси ме тя
от тез тревоги луди,
поканвайки съня
да бъде с мен
и да заспя!

© Славка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??