Безсъние... 2
Нощта притихнала от нежност
звезди небрежно разпиля
и тая звездна безметежност
върху Земята се разля...
И разлюлявят ме мечтите
със аромат на светъл грях
и тръгвам да обходя дните,
в които бавно остарях...
И мисълта ми не заспива,
и чопли във душата тя,
а въгленче от нея живо ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse