Безсънни нощи

24 oct 2012, 22:52

Poesía

589 0 2

Завръщат се безсънните ми нощи.

Завръщат се от миналото сякаш...

Забравени, те ме преследват още.

Но някак... нови... Идват... И ме чакат...

С очите си опипвам тъмнината

и търся образи, но те се губят...

Единствено огрява ме луната...

И някъде в нощта щурци се любят...

И става леко, леко на душата -

без образи познати, непознати...

В нощта оставам насаме с луната,

изваяна от тишина и злато...

И ето, че потъвам в тези нощи.

Макар и буден, като в сън политам,

защото чувствам – жив съм, жив съм още...

и има още много да изпитам...

Безсънни нощи... нощи без очакване!

И точно затова таят надежда,

че щастието някъде ме чака...

И затова... безсънни са, изглежда...

24.10.2012

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.