Kas
8 7
1 mar 2011, 20:06

Безсърдечно 

  Poesía
636 1 6

                                               Безсърдечно
 
                               Сърцата ни, от вятъра обидени,
                               изхвръкнаха от седмия етаж -
                               към острите къщурки керемидени.
                               Изпръскаха вековния колаж.

                               Ранени изпопадаха, горкичките,
                               подскачаха по твърдия паваж,
                               баирът ги търкулна сетне всичките,
                               изтръсквайки остатъци кураж.

                               Удавени във локви карамелени,
                               застинаха и спряха да туптят,
                               а гарваните чакаха разперени
                               и котките не искаха да спят.

                              А ние си останахме на седмия
                              със свойте ламаринени лица
                              и никой не тъжи, че е поредният...
                              Естествено! Нали сме без сърца...

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, бях се изгубил за малко
  • знаех си, че някой доброписец ми се губи напоследък. драго ми е да те "видя" пак, Кас! много даже.
  • 10q
  • хубаво стихотворение!
  • Благодаря, да, здрасти отново
  • Хубав стих, не го чета за първи път.
Propuestas
: ??:??