Картина в тежка, плътна рамка,

с хиляди отенъци във нея

използва красотата за примамка,

в слепота и вяра безумецът я следва.

А той, във плен на слепотата,

прави опит очите да отвори,

но лишена е от зрение душата,

тя може само да говори.

И като истински художник

рисува му картина на стената.

В тежки рамки станал е заложник,

веднъж щом опознал е самотата!

А безумецът, в своя свят притихнал,

на сърцето забранява да се бори...

а дали е истински обичал,

или някак свикнал е да спори...

Неук за обичта с корона,

втренчил поглед в чуждата картина.

Преди да седне, сваля я от трона,

безумецът не вижда своята любима!