" ... прекрасна, ненормална...
Оставям те докрай да ме изпиеш!"
Димитър Гачев
Пристигах всяка нощ — преди поискване,
събличах те до костите (безволев).
По дяволите твоята изисканост —
с премерен дъх в суетни алвеоли.
Трепереха ръцете — в двоеточия,
наум се палехме в бенгалски огън.
Зачевах нови думи (в непорочие)
и ги помятах — с крясъци до Бога.
Заделях от съня ти често залъци. ...