Безутешно...
Сърцето си да утеша е невъзможно
с поток от безутешни мисли,
когато във страната ни безбожна
разкриват се тъй тъжни истини...
Ту някой разговор подслушва със СРС,
а друг – прикрит агент на ДС...
И пак излъгали самотник –
парите му обрали...
и пак претрепали невинен,
безумници – чакали...
Пак болници със рекета не спират,
не платиш ли – не ще те аускултират...
Пак скочи токът, парното, водата,
но за Монопола – все ниска е цената...
В игра „сим-карти” са се включили
мобилните ни оператори –
без вина са, то се знае,
искариотските оратори,
а абонатите – ни лук яли,
нито помирисали –
с дебели сметки всеки месец
жестоко ги разтрисали...
И пак... и пак... и пак...
И до кога така – и пак...?!
Е, само Слънцето с око намигнало
и ехидно се подсмихнало:
„Ами, трайте си, айляци,
като сте ахмаци!”
© Пенка Обновенска Todos los derechos reservados