16 oct 2006, 13:23

Безвремие 

  Poesía
741 0 5
Вървим по пътища празнични,
отново срещаме се пак,
и правим се на безразлични,
целуваме се, галим се по мрак.
Живеем бурно, ненаситно,
и още искаме дори,
пристъпваме по улицата ситно,
навлизаме във дебри и гори.
Цветя берем и кичим се със тях,
от тъмнина въобще не ни е страх,
С венец закичваме главата,
в екстаз изпадат ни телата.
Прегръщаме се адски силно,
а после сливаме се във едно,
а всичко е изискано и стилно,
дори когато спим в едно легло.
и бродим вечно във безкрая,
търсим в миналото път,
аз чувствам стъпките към Рая,
усещам нежно твойта плът.
Сърцето ми тупти за тебе,
и твоето тупти за мен,
не гледаме изминалото време,
попадаме в безвремието - ПЛЕН!!

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво, живо и младо!Браво!
  • Истинен и реален стих.
    Дано никога не сме в плен ... на времето.
    /коя е думата - "празлични" ? /

    Поздрав и усмивка.
  • не гледаме изминалото време,
    попадаме в безвремието - ПЛЕН!!
    ...
    Имаш потенциал,доразвий го!!!
    Поздрави!
  • Красиво е мила
    Сърцето ми тупти за тебе,
    и твоето тупти за мен,
    не гледаме изминалото време,
    попадаме в безвремието - ПЛЕН!!

    Само така

  • Щастливи пленници!
Propuestas
: ??:??