Мое грешно безвремие,
с неизтрира вина…
Със прерязано стреме,
с наранени крила…
Отегчено от истини,
запленено в лъжи.
Със изстрадани писъци,
с насълзени очи…
Без присъда – отричано.
Като грозд – натежало
Без похвали – обичано.
Неоткрито и бяло… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse