Тик-так... и часовникът замлъкна,
сритах времето му с крак,
нямам нужда от поредната заблуда,
нали уж времето е в нас?!
Събрах отново абортиралите мисли,
поставих в раните им сол,
за да може всеки, който мине, да отпие
глътка от човешкия позор.
Прехапвам старите си чувства -
сирачета с разбити колене,
превързвам си надеждите, не моля
да опазиш остатъците от разбитото сърце. ...