Да гледаш и не виждаш,
че след теб върви човек:
утешителна ръка,
беззвучен ек.
Да молиш и да искаш
отново да е тук.
Да носиш болката със себе си
и последния от него звук.
Да гледаш и не виждаш,
че е там, до теб,
застанал до сърцето ти,
един познат човек.
Посядаш тихо
и за миг
е спрял света...
Животът - бисер
в тъмната вода,
сълза в очите,
няма го сега...
А той
седи до теб
и гали нежно твоята ръка.
© Я Todos los derechos reservados