Вече трети ден тече…

При теб съм, а как не ми се тръгва!

Как искам да остана завинаги –

да бъда твоя, безрезервно твоя.

И да се гушваме, и да се любим… пак.

Отново, и отново, до безкрайност.

Животът ни да мине във любов,

която няма да угасне скоро.

С очи да те докосвам в нощта,

онази нощ, с голямата луна…

И да прокарам с устни по тялото ти топлина,

която да те кара да изтръпваш.

Да те целувам нежно,

да вплитам пръсти в твоята коса,

с милувки пак да те прегръщам,

и да ти шепна нежно – не заспивай!

… докато те изморя… и да ти казвам –

Не изгасвай, обич!

А после по цигара да запалим

и тъй, с очи да те чета

и с поглед аз да те долюбвам,

Ей тъй,  да мога никога да не те губя,

за да останеш мой…