Не ме вдъхновяваш днес...
Има нещо неизказано в мисълта,
но тя е бременна...
Ще имам полувнуче-полудете,
но това не е кръвосмешение,
защото тук няма кръв...
Но пиша „но" оказа се, че е през ред,
самороден, съвършен
като мен...
контракции...
белият гущер не ще да излезе
а-ха-ха-ха, стой си там,
комодски варан...
Вече няма „но" през ред,
изплъзна се...
странна бременност,
ту се появява, ту изчезва,
поне протича леко...
От време на време има рима
меко...
Чете се задъхано
като лента от сън...
Излиза навън...
© Спунк Todos los derechos reservados