Би ли плакал над студените ми устни в тази тежка утринна мъгла, и би ли ми прошепнал всички истини, както не посмя преди...
Би ли тъгувал за цвета на очите ми, който не помниш, че държах ги затворени... И би ли поискал, макар и за миг, да ги зърнеш?
Късно е... Аз съм късната, и съжалявам, че пропуснах да ти дам повод за запомняне, и че пропилях си всяко утро в опити да скоча пасивно, без да имам смелост да летя.
Би ли стоплил премръзналите устни с една-едничка, мъничка сълза... В това пътуване последно без завръщане да тръгна, знаейки, че не съм дошла напразно на света...
"Късно е...
Аз съм късната,
и съжалявам,
че пропуснах да ти дам
повод за запомняне,
и че пропилях си всяко утро
в опити да скоча
пасивно,
без да имам смелост да летя."
Този пасаж кара сетивата да пулсират като пред изпит...
Много си тъжна...пожелавам си скоро да видя прекрасната ти усмивка!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.