Всеки ден удря Времето със заточена брадва
и се пръскат треските на нечий дръвнясал живот,
скрити болки, разцепено щастие мигом пропадат -
някой грабва ни мислите, страстите и едната любов...
скрит във дашника, пали огнището с въглен душевен
и вселенския пламък е стъкнал с житейска прахан,
и ти казва: щом човек си, си тръгваш от пътя си земен -
и усещаш, че стъпваш там, дето преражда се дан...
С грешки много си вързал разпера на кръста си стенещ
и не можеш да хвърлиш окова от прости вини,
ако имаш в душата си вяра, нов път да поеме,
прогледни със очите наново, път трънлив избери... ...