Прочитам те бавно,
ред по ред,
крада си букви, изречения,
или прелиствам страници напред
и търся кулминация, знамение.
А ти ги криеш между редовете,
сюжета ми оплиташ в мрежи,
докато ме заболи глава от четене
и те загубя от погледа премрежен.
Късам корици, по листове драскам,
заричам се, че вече няма,
да се оплитам в епитетите опасни,
в метафори за любов и драма.
Но ти си мойта малка библиотека,
уж ми тежи в теб да се потопя,
все те зачерквам, уж за няколко века,
но после се връщам да те препрочета.
26.04.2015г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева Todos los derechos reservados