Бих подарила поезията си на бездомник,
За да се стопли от ярката искра на моята муза,
За да се нахрани от трохите що падат от душата ми,
За да изпита любовта, описана в тях.
Бих подарила поезията си на бездомник,
За да направя богата душата му,
За да дам нов живот на неговия ум,
За да му дам надежда за бъдещето.
Бих подарила поезията си на бездомник,
А не на паралия.
Просто защото знам, къде ще бъде оценена.
© Donika Jelkova Todos los derechos reservados